В северната част на страната ни се намират немалка част от селата и едно от тях се нарича Шипково. То принадлежи административно към пределите на троянската община, иначе се води в границите на област Ловеч. Само двадесет километра в западна посока делят селото от града, прочут навсякъде с производството на сливова ракия. Иначе се намира още и в териториите на Стара планина, а има и още едно нещо, което го прави доста познато и популярно сред хората. От много отдавна мястото има отлична репутация на нещо като природен санаториум, защото има топъл минерален извор. Той спомага за процедури по балнеолечение, а изворът произвежда вода до десет литра в секунда. Що се отнася до стойността на водната температура, тя е някъде 32 градуса по Целзий. Основно лековитата вода помага на три вида заболявания сред хората – стомашни, на бъбреците и на черния дроб. Благодарение на наличието на вили и къщи за гости, отсядането там е възможно по всяко време.
Някои от почивните домове и хотелите в Шипково се отопляват директно от големия централен минерален басейн. В исторически план се знае, че населеното място възниква някъде през 1630-та година, тоест сравнително ново е в сравнение с други места.по тях биват открити следи от живот още в рамките на дълбоката древност. Първите заселници, които идват по тези места, се натъкват на многобройните шипкови храсти. Логично това води до даване на името на селото, което очевидно се е запазило до наши дни. Дядо Дочо Белякът според официалните предания и легенди е първият заселник по тези места. Той има роднински връзки с небезизвестния българин Киньо Кънчев, откривателят на курорта и на минералните извори. Кръчмарят и общественик Цочо Рачев също е дълбоко тачен от местното население. От своя страна той е прадядо на семейство Дисански и на Пламен Бояджиев. Дочо или Белякът, защото е известен и с двете наименования, идва някъде от Беломорието. На първо време решава да се засели в Троян, но впоследствие избира земите на селото като свой постоянен дом за себе си и своето семейство. Това е едно от малкото населени места в държавата, което не усеща така силно пагубното въздействие на османското робство.
Причина за това е, че в Шипково не живее нито един представител на турския етнос. Тъй като хората се чувстват свободни, тук идват и преселници от по-далечни краища. Няма данни и за наличието на каквито и да било други малцинствени групи. Всичко това е предпоставка в селото българщината да се запази до последно. Основно два занаята намират благодатна почва и ползотворно развитие през годините в селото – грънчарството и килимарството. Населението е изцяло съставено от хора, изповядващи християнската религия. Освен това има и действащ православен храм, където се провеждат литургии и всеки може свободно да го посещава. През 2015-та година е направено преброяване на местното население и се установява, че тогава в селото живеят точно 647 души. По този показател населеното място е малко, но все пак в него има всичко необходимо за воденето на нормално и снабдено с удобства съществуване. Надморската височина тук е 790 метра.
